Основният закон на живота – това е поддържането на динамичното равновесие, или –    хомеостазата. Всеки жив организъм се стреми към нея. Здравият организъм – това е организмът ,които се намира в хармония или динамично равновесие.

Какво е болестта?

Болестта е сигнал за нарушение на равновесието. Нервните окончания ни информират, че на определено място в нашия организъм нещо не е наред .Болката е само естествена нервна реакция, с която организмът ни предупреждава: “ Хей, скъпи, има нещо, на което трябва да обърнеш внимание!“. И ако човек не обърне нужното внимание или претъпи болката с хапчета, подсъзнанието му ще направи болката още по-силна. По този начин то проявява към нас своята загриженост и ни показва, че нещо не е наред. Затова най-доброто решение е да се отнасяме с уважение към болестта си.

Изобщо преди да започнем да се лекуваме, е добре да променим отношението си към болестта. Нека не бързаме да критикуваме организма си и болестта. Да ѝ благодарим! Колкото и странно да звучи – просто да го направим! 

Защо да поемем отговорност за болестта си?

В нашата култура е прието болестта да се възприема като зло – като нещо, което не зависи от нас. Ние почти винаги търсим причините за възникването ѝ някъде извън нас. По този начин можем да заемем следната много изгодна позиция: „Аз не нося отговорност за болестта си. Нека лекарите се справят с проблема.“

А ако човек не желае да поеме отговорността за болестите си, те се превръщат в неизличими или преминават от една в друга. Тогава този човек хвърля вината върху обстоятелствата, върху лошото време, върху роднините, хората изобщо, работата, лекарите. Когато той всъщност може да се обърне към вътрешното си „аз“ и сам да си помогне.

Съвременната медицина с нейните медикаментозни химически методи на лечение все по-рядко се обръща към вътрешната същност на човека.

А и много хора не са готови да възприемат вътрешните причини за своите болести. Те искат да получат „вълшебното хапче“ или „уникален уред“, които да излекуват заболяването им за един-два дни. Хората сами си създават болести, а после се надяват, че някой вместо тях ще решава проблемите им. И когато таблетките не подействат, те започват да предявяват претенции към лекарите.

Много е важно болният човек да осъзнае, че съвременната медицина само ще облекчи симптомите му, като потисне болестта или отстрани последиците от нея.

Как сами си създаваме болести и проблеми? 

Ако приемем, че ние самите създаваме своя свят и своя живот, значи ние самите създаваме и болестите си. Ако това, което имаме в този живот, отговаря на нашата подсъзнателна програма за поведение и на мислите ни, значи и нашите болести отразяват едни или други наши мисли и начин на поведение. Тоест, причините за заболяванията се крият в самите нас.

Човешкият организъм се състои от тяло, съзнание и подсъзнание. Всичко това е едно цяло. Ние знаем по нещо за функциите и възможностите на тялото, за съзнанието. За подсъзнанието обаче, практически, не знаем нищо.

Съществуват причини за заболяванията, които се намират на по-дълбоко и фино ниво от физическото и химическото. Казано накратко, това са нашите мисли, чувства и емоции, поведение, възгледите ни за света. Или причините за възникването на болестите и страданията в личния живот могат да се сведат до три основни такива:

  1. Неразбиране на целта, смисъла и предназначението на нашия живот;
  2. Неразбиране и неспазване на законите на Вселената;
  3. Наличие на пагубни мисли, чувства и емоции в подсъзнанието и съзнанието.